Александър Ненов е млад български автор и предприемач. Освен че пише разкази („Да мечтаеш отвъд“) и романи („Летящата планета), той има и книги за дигитален бизнес и интернет сигурност. Алекс е създател на множество интернет проекти и често е лектор на семинарии и обучения като TEDx Varna, StartUp Blagoevgrad 2013, Маркетинг с нулев бюджет и др. Алекс е от хората, които често сменят попрището си и нализват смело в нови и изненадващи самия него проекти. Той е един от хората, с които ще можем да се срещнем на първото издание на  LitCon България.

Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?

„Атомния човек“ на Любен Дилов (баща). Не съм убеден в положителността на впечатлението, тъй като то бе по-скоро интензивно и колебливо от моменти на закръгляне на книгата, с емоционални изблици срещу комунизма и умерени кимвания в знак на съгласие с автора.

Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?

Това е роман-учебник. Той учи хората вярващи в утопията на социализма до какво може да бъде доведено едно общество, което живее в пълно задоволяване на неговите желания. Общество живеещо в презадоволеност, но не и в щастие, такова каквото го разбираме ние сега. В същото време е и учебник за това как в режим, налагащ тежки ограничения върху свободата на словотом един автор намира как да прокара своите идеи така, че да изпозлва режимът да му направи реклама, галейки самочувствието на властимащите. И в същото време да изкрещи нещо, което цензурата не е уловила – самотата на здравомислещия човек в едно общество, приело да бъде роб на обществото и общественото мнение.

Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.

„Хубаво е — мислеше той, — че откриха тая планета! Сега поне има къде да отида“. Колко ли трябва да е самотен един човек в общество заличило основни човешки цели, желания и стремежи, че да иска да избяга на друга планета на стотици светлинни години от социалния рай. Интересно е книгата да е прочете пречупена от съвременната диктатура от обществото върху индивида, липсата на свобода на словото поставена от самите нас, за да е харесаме в социалните мрежи някому и издигането на социалното равенство и привидна справедливост пред личното щастие и прогрес.

Кой е любимият ти автор? Защо?

Трудно в подобна  класация мога да поставя един единствен автор на челното място. По-скоро си ги представям като облаци от автори, които постоянно заемат едни или други места, класирайки се по различни белези. Една безкрайна релативна база данни от имена и творби. Ако трябва да избера един, бих казал, че това е Артър Кларк, защото освен че като автор е велик, чрез книгите си той е дал в детайли идеите за най-съвременните технологии, които днес използваме. А неговите идеи тепърва предстоят да се реализират от нас и нашите деца и внуци.

Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?

„Холографската вселена“. Книга, която макар и много хора да приемат за „псевдо наука“ събира в себе си примери, информация и абстракции, от които всеки има нужда. Тази книга може да даде спокойствието на всеки един индивид, който се притеснява за каквото и да било. Когато осъзнаеш, че всичко, което виждаш, не съществува под формата, която виждаш, всичко добива друг смисъл.

А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?

„Човекът в търсене на смисъл“ на Виктор Франкъл. Трудно е обаче да кажа защо. Вероятно насищането с мъдрост на всяко изречение прави книгата трудна за четене и бавна за осмисляне. В тази връзка вероятно може да се каже, че все още я чета и процеса ще отнеме още много време (усмихва се).

Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?

Намирам време за четене между писането и всички останали проекти. Случвало се е да се прибера от парти в 3 часа сутринта и пак да хвана книжката за няколко минути. Пътуванията, която често правя по света и у нас, са особено очаквани от мен, тъй като безкрайните полети стават мигове с книжка в ръка, а рядко мога да отделя часове необезпокояван в които да се потопя истински в някоя книга.

Коя е книгата, която обожаваше в детството си?

Обожанието е нещо което не правя. Истината е, че не помня детството си с качествени книги. Напротив – то бе изпълнено със задължителна литература, която всячески се опитваше да ме накара да мразя четенето. За щастие намразих само насилствено налаганите книги и до ден днешен не могат да ме докоснат, вероятно защо още преди 25 години са били анахронизъм. Искрено бях впечатлен от Данте и неговия "АД". Така програмирах първия си компютърен вирус, цитиращ въпросното произведение. Доста плашещо беше за учителите и техните машини.

Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?

Има поне 100 книги, които всеки трябва да прочете. Сред моите препоръки са „Странник в странна страна“ на Робърт Хайнлайн и „Падането на нощта“ на Айзък Азимов. И двете книги дават интересен поглед на човешката психика и отношения. Независимо колко напред във времето пътуваме, нас винаги ни тормозят едни и същи емоции и проблеми. Само инструментите, с които боравим, стават по-удобни.

Защо четеш?

Защото мога. Защото искам. Защото животът без книги би бил скучен, сив и до голяма степен лишен от смисъл. Защо някой би искал да живее един единствен живот, когато може да живее безкрайно много животи в различен пол, възраст, националност, култура. Киното ни прави просто воайори и не дава това задоволство да сме част от играта. Ето тази емоция търся аз. Нея се опитвам и да предам на моите читатели.

Автор

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

Напишете коментар