Новият филм на режисьора Милко Лазаров ("Отчуждение", 2013) печели няколко награди, от които голямата награда на фестивала в Сараево през 2018-а. Копродукция на Германия, Франция и България, филмът е селектиран в основната програма на "Берлинале" след 29 години пауза за българското кино. Всички тези номинации и награди звучат обещаващо, но още по-голяма изненада се оказва самият филм.
Заснет из суровата пустош на Сибир, лентата ни среща с едно семейство на край света. Нанук и Седна живеят спокоен и тих живот в безмилостните природни условия на Якутуя. Простичкото битие ги е научило да оцеляват само с най-необходимото - печка, няколко съда за хранене, легло, куче и шейна. Най-голямата скъпоценност кътат в дървена кутийка: семейна снимка на щастието, такова каквото трябва да бъде според тях, а именно сплотени и завинаги заедно, като онези чудни скални форми.
Тъгата е водеща емоция във филма. Действието е бавно и спокойно, оставяйки на зрителя достатъчно време да се потопи в атмосферата и да съзерцава. Кадрите са изключително красиво заснети и разкриват природата в целия й блясък. Картините на безкрайната ледена шир, на самотните скали и бездънното небе говорят и допринасят за цялостното носталгично чувство.
Модерният свят застрашава семейната идилия на Нанук и Седна. Всъщност той вече е нанесъл незаличим удар след заминаването на дъщеря им, Ага. Тя се явява носител на новия свят. Появява се точно в един единствен кадър, в края на филма, но присъства през цялото време, не само чрез разказите за нея, но и като белег на всяка една неизбежна промяна. От голямото селище, съществувало някога, двамата герои са останали последните воини на едно изчезващо битие.
Лентата е многопластова и се издига на универсално ниво. Чрез личната съдба на Нанук и Седна, режисьорът и сценарист Милко Лазаров засяга глобалните проблеми свързани с топенето на леда и изчезването на животински видове. Патриархалният свят е застрашен от процесите на глобализация.
Поради високо технологичното общество, в което живеем, за нас е немислимо как двамата герои оцеляват. Комуникацията между Нанук и Седна е изчезващ вид. Днешният влогър, инстаграмър и меломан не би издържал и един час в тази сурова пустош без телефон и каквато и да е връзка с външния свят.
Фактът, че са откъснати от света, не тежи на двамата герои. Те съжителстват в мир и разбирателство, като запълват времето с песни и истории за вълшебни елени. Нанук и Седна са неразривен екип, който плете мрежи, одира зайци и разговаря за живота. Хармонията между тях осезаемо присъства на всяко ниво. Излиза, че са истински щастливи в един свят на границата на оцеляването, но изпълнен с любов и уважение. Живеят просто, трудейки се за „хляба“ и мечтаят скромно, като копнеят единствено за повече животни.
Колелото на живота се върти само напред, за това връщане назад няма. Новият свят ще измести стария. Неизбежно е. Идилията на двамата герои си отива заедно с тях. За това лентата носи носталгия по отиващото си, което няма как да задържим. След нея напускаме салона с лека тъга. И връщане назад няма...
