Димитър Талев е един от най-бележитите писатели в историята на българската литература. И до днес неговата тетралогия, състояща се от романите "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам" заема видно място сред произведенията, с които България може да се похвали в литературно отношение.
Димитър Талев се ражда в македонския град Прилеп на 1 септември 1898 година, когато той все още се намира в границите на Османската империя. Многото войни в началото на миналия век допринасят за безсистемното му образование, като бъдещият писател и журналист учи последователно на територията на Прилеп, Солун, Скопие и Стара Загора, преди да завърши гимназия в Битоля през 1920 година.
За пръв път Димитър Талев проявява таланта си на писател през 1917 година, когато във в-к "Родина" е отпечатан разказът му "Родина", написан по подражание на един от големите му кумири Иван Вазов. В началото на 40-те години на XX век Димитър Талев пише и първия си роман - "Железният светилник", който поставя начало на великолепната му тетралогия, обхващаща подготовката, зенита и епилога на Илинденско-преображенското въстание.
Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 година в София на 68-годишна възраст.
Предлагаме ви да си спомните за Димитър Талев със следните двадесет цитата, които неговият брилянтен ум е родил през годините.
1. "Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси."
2. "Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”
3. "Човек не бива и не може да живее само за себе си.”
4. "Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”
5. "Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.”
6. "Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”
7. "Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.”
8. "Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека...”
9. „Нашата нищета и всички наши грижи ние сами ще си ги знаем и ще ги понасяме.”
10. „Такова е човешкото сърце - пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.”
11. „Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински...”
12. „Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка...”
13. „Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.”
14. „Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава... Това знайме ние за робство и тегло. Сега, виж ти... Свой насилва своя, мъчи го, ограбва го.”
15. "Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.”
16. "Всяко царство, което се разделя, запустява".
17. "Воинският дух се храни и расте с победи. А не се ли изпитва силата му тъкмо в поражението?"
18. "Предателството е като зараза. Минава от човек на човек и не знаеш с какъв образ ще ти се покаже, ще те измами и съблазни. То понякога е заблуда и човек не знае накъде го води тя."
19. "... страхът е слаба опора за човешкото сърце, със страха върви и всяко друго зло."
20. "Всеки търси мястото си и каквото е загубил. Но то се знае: мъчно се намира, което еднаж се загуби."
