Да обзаведем кът от дома си в Рококо? А, може би така ще бъдем по-щастливи… Oткритието е с изразен светски привкус. Антипод на тежкия барок. Рококо е с кокетен характер и ширеща се грациозност. Идеите си стилът взима от природните дадености. Невероятно, да. Ако се замислим не бихме се съгласили, но пастелните, нежни и чувствени цветове са именно от там. Митични мотиви, изящен интериор, душевност, интимност.
Въпреки, че стилът се появява в първата половина на далечния 18-ти век, днес той е предпочитан от много ценители за интериорно обзавеждане. Рококо се познава с фриволността, която подсказва. Символи са огледалата с позлатени рамки, както и асиметрията в обзавеждането, отделни места за комуникация, придружени от диван с маса и няколко стола. Няма нищо в права линия. Асиметрия.
Дори минимално този стил ще допринесе за доброто ни настроение, освен заради топлите цветове и заради настроението, което той носи със себе си. Ако нямаме възможност да обзаведем цялото си жилище така, можем поне да боядисаме стените си в бледо синьо, бежаво или розово. Или да залепим тапети с миниатюрни цветя на блед фон и да обновим пердетата в същия цвят. Ако имате празен ъгъл, той може да бъде идеалното кътче за малка маса със столове, където да прекарвате най-безгрижните часове от деня. Сложете в близост до него гоблен или огледало, което освен с красота, ще допринесе и с допълнително разширяване на помещението.
Към декорациите са задължителни гоблените на митични сюжети, порцеланови вази, златните орнаменти. Тапицерията на мебелите трябва да е в един тон – задължително светъл. А детайлните придружаващи го десени - на ситни цветя. Изяществото му прилича.
Най-яркият представител на този стил е Кралицата на Рококо – Мария-Антоанета.
Нежна, стройна, мила, грациозна – младата кралица мигновено се превръща в богиня на стила рококо, в модна икона за времето си. Всички жени полагали усилия за да изглеждат като нея. Същинският чар на Мария-Антоанета се криел в неподражаемата грация на движенията й „...когато с кокетна непринуденост се обляга в креслото, за да си побъбри с някого, когато стремително скоква и литва по стъпалата, когато с вроден чар подава ослепително бялата си ръка за целувка или нежно обхваща талията на някоя приятелка, тогава цялото й същество несъзнателно се ръководи от чисто женска интуиция.” Англичанинът Хорас Уолпоул, който иначе е доста хладен, пише за нея: „Когато се изправи, тя е истинска статуя на красотата; когато се движи е самата грация.”
И кой друг, ако не самата Мария-Антоанета не е най-видният стремител към щастие, за своето време. Заради заетостта й непрестанно да се развлича. Не обича сериозните неща, нито книгите, държавните документи, с нежелание пишела само най-наложителните писма. Най-умен за нея бил онзи, който успее да я надмине по леност в мисленето. „Живей само с чувствата си, не мисли“ – такъв бил девизът на осемнадесети век и Мария-Антоанета бе определена за негова кралица. Век на нежните цветове, бездейност и несериозен дух. Век на Рококо.
