Истанбул е град на контрастите. Разположен на границата между ренесансовото наследство на Запада и мистиката на Изтока, градът обединява, приютява и вълнува милиони.

Италианският режисьор с турски корени Ферзан Йозпетек прави литературния си дебют в откровено преклонение пред прелестите на града и всеки малък детайл, от кафето до пристанищата и блещукащите нощни светлинки, който го прави незабравим. Йозпетек изгражда сложна матрица от емоции в две паралелни житейски истории, които се преплитат по улиците на нощен Истанбул.

Той се завръща към спомените и детството си; тя загърбва живота какъвто го е познавала, въвлечена в разкрития и неочаквани нови начала. И някъде там, объркани, самотни и изморени от товара на миналото, двамата се срещат и си подават ръка.

Лентата „Истанбул червен”, режисирана отново от Йозпетек, е нестандартно решение за екранизация на книгата и представлява своеобразно нейно продължение. Вместо да пренесе читателя в добре познатия свят от романа, Йозпетек разкрива всичко, заобикалящо книгата - писателя, семейството му, описано в детайл по страниците, мистериозната жена до него и безбройните спомени, които неизбежно ни връхлитат, когато се завърнем към родното място.

Същият остава единствено Истанбул - привлекателен, многолюден, червен.
Разбира се, отвъд фабулата на книгата, героите „в реалния живот” на филма са по-комплексни и откровено човешки, изплетени от противоречия и малки и големи тайни. Така се сглобява една история за порастване, любов, загуба и вторите шансове, които всеки от нас търси.

„Истанбул червен” е част от програмата на „Синелибри”. Филмът спечели и отличието за най-добра адаптация по книга в конкурсната програма на фестивала.

Автор

Ивалина Саралиева обича да гледа черно-бели филми, да чете Фитцджералд (и Моъм, и Оруел, и Удхаус), да пише писма, да свири Шопен, да ходи на театър. И още блестящи неща, печени неща (най-вече кестени), сладки неща, тефтери, всичко на точки и разпечатани на хартия снимки. Пише, защото вярва, че между редовете човек може да скрие не само смисъл, но и себе си.

Напишете коментар