Темата за идентичността е вечна.
Кой съм аз?
Към какво принадлежа?
Какво искам?
Защо правя това, което правя?
Тези и още въпроси задава постановката „Петел“ от автора Майк Бартлет, режисирана от Стайко Мурджиев.
Жанрово бихме могли да определим „Петел“ като драма с комични елементи. Оригиналната пиеса е поставена за пръв път през 2011 година в театъра Royal Court в Лондон, а реакциите тогава са амбивалентни.
„Петел“ разказва за един мъж, който случайно или не съвсем, попада в любовен триъгълник. Постановката се играе в „Младежки театър“, а в ролите се превъплъщават Бойко Кръстанов, Александър Хаджиангелов, Рая Пеева и Михаил Билалов.
Още с влизането в залата и при вида на огромния светещ надпис “Cock”, е ясно, че игра на думи ще има. Публиката е впечатлена преди началото на постановката и трескаво снима надписа, за да качи снимката във Фейсбук или Инстаграм.
Актьорската игра в „Петел“ е на ниво. От самото начало Хаджиангелов и Кръстанов печелят симпатиите, а Пеева е убедителна в своята женска сила и нежност. Билалов се появява съвсем за кратко и самият персонаж сякаш не е развит в пиесата, въпреки това се гледа с удоволствие. Безспорно ако някой „краде шоуто“, това е Александър Хаджиангелов със своята брилянтна актьорска игра.
Темите, които „Петел“ засяга, са важни и трудни – идентичност и принадлежност, любов и сексуалност, правилни и неправилни решения, страх от грешки, несигурност, порив за щастие.
Интересно и въздействащо е решението сюжетът да е обърнат – мъж в хомосексуална връзка се влюбва в жена и трябва да избере единия от двамата за свой партньор в живота.
Връщам се на впечатленията в залата. Хората се смеят и реагират позитивно дори и на някои от сексуалните сцени, които може би умишлено са преувеличени и на ръба на добрия вкус. Някои от мъжете в залата са доста емоционални и биват видимо скандализирани от целувката между хомосексуалната двойка в „Петел“.
Две неща правят негативно впечатление – липсва дълбочинност на персонажите и изводите са представени в прав текст. Макар и това да е доста субективно, сякаш не е оставена достатъчно свобода на зрителя за интерпретиране на смисъла на постановката. Въпреки това „Петел“ успява да провокира дискусии, съдейки по разговрите ми след края на представлението.
Най-големият плюс е, че „Петел“ не осъжда. Решението кой и какъв да бъдеш е достатъчно трудно, за да бъдат замесени норми и правила, показващи кое е правилно и кое грешно.
Любовта няма пол – рано или късно застига всеки.
„Петел“ се играе в Младежки театър. Следващата дата е 13 юни.
