По всичко изглежда, че изживяваме нещо като ренесанс на хорър киното. "Бягай!" бе номиниран за "Оскар" за най-добър филм, което рядко се случва с продукция от този жанр. А "Нито звук" на режисьора (и актьор в главната роля) Джош Красински записа впечатляващо представяне в боксофиса.
Само преди година пък всички говориха за "То" по Стивън Кинг, който вероятно направи хиляди клоуни по цялото земно кълбо безработни. Нещо подобно се случва и в телевизията, където Stranger Things е сред най-успешните продукции на Netflix.
Да, можем да го кажем - качествените хорър филми отново са тук и отново са на мода. След като дълго време този жанр бе подвластен на евтини клишета и твърде банално повтарящи се истории, сега филммейкърите отново ни представят качествена продукция.
Когато влязох в киносалона, за да гледам "Нито звук", знаех, че ми предстои да гледам нещо много различно. Нещо много тихо. Не всеки ден можеш да станеш свидетел на филм, в който през повечето време актьорите мълчат и не чуваш почти нищо от техния свят.
Разказано с няколко думи, филмът ни пренася в свят, който е почти напълно разрушен от плашещи и смъртоносни извънземни. Това, което хората с времето са научили, е че въпросните креатури са слепи, но за сметка на това разполагат с убийствен слух. И че ако искаш да оцелееш, то непременно трябва да си съвършено тих. Това е и причината, поради която хората общуват, използвайки езика на глухонемите.
Филмът разказва историята на семейство, което се опитва да оцелее в тази хостилна среда, правейки всичко по силите си. След като в самото начало семейството на Лий и Евелин Абът изживява невероятна трагедия, сюжетът ни пренася месеци напред във времето. Евелин е отново бременна, което от своя страна ни подсказва, че чисто-човешкият порив за семейно щастие и продължаване на рода не секва дори и при най-екстремни обстоятелства. А дали и в реалността би било така?
Макар и хорър, макар и със страшни чудовища, напомнящи на демогоргон-а от Stranger Things, екшънът не е в основата на "Нито звук". Нито героичните подвизи, включващи умела употреба на оръжия и трансформацията на обикновени хора в нещо, което не са. В основата на лентата е желанието да продължиш напред, въпреки, че надежда да няма. Да направиш опит да водиш нормален начин на живот, когато около теб вече няма нищо нормално. Семейство Абът отлично разбира, че това е краят на света, но същевременно те се стараят да установят своя собствена динамика, която да им позволи да водят нормален (доколкото е възможно) начин на живот.
"Нито звук" е някакси красив филм, главно защото актьорите в него са принудени да казват много, без да използват езика на словото. Когато трябва да предадеш силни емоции, без да можеш да издадеш нито звук, определено това е сериозно предизвикателство. Тук е моментът да съобщим, че актьорският състав е подбран изключително умело, оглавяван от съпрузите в истинския живот Джош Красински и Емили Блънт. Лично на мен страхотно впечатление ми направи Милисент Симъндс в ролята на глухата Регън, като определено ще следя развитието ѝ със сериозен интерес.
Хорър шедьовърът на Джош Красински може да бъде разделен на две. В първата част на филма действието протича някак монотонно, а ние по-скоро се запознаваме със семейство Абът, с тяхната динамика, ежедневие, навици и малки тайни в сферата на оцеляването.
Един случайно оголен пирон на стълбището променя всичко на сто и осемдесет градуса, което от своя страна води до напрегната и интензивна втора половина на лентата. Темпото бързо се променя, а ако дотогава сте седели по-спокойно на местата си в киното, то това неминуемо ще се промени до самия край на филма.
В заключение можем да кажем, че "Нито звук" е филм, който си заслужава да гледате. Само един съвет от нас - оставете пуканките за друг филм, защото специално за този те не са подходящи. Почти през цялото време в салона цари гробовна тишина, което прави консумацията на пуканки в случая крайно неподходяща. Както и издаването на всякакви други звуци.
