Специалните ефекти в киното са все по-въздействащи, все по-съвършени, все по-смайващи. За създателите на филми става все по-лесно да ни потапят в световете от въображението си. А и зрителските очаквания се променят - нуждаем се от все повече зрелища... И даже като че ли сме свидетели (и участници, разбира се, няма как) на своеобразна размяна на местата - вместо киното да следва и догонва физическата реалност, става точно обратното - реалността се опитва да догони, да се издигне до образите и представите, които киното ни налага.
Но специалните ефекти в киното са като специалните ефекти в живота. Не е задължително зад перфектната външност да се крият качества и, разбира се, не винаги качеството съумява да ни се предложи в съвършената опаковка.
"Небостъргачът" на режисьора и сценарист Роусън Маршал Търбър захранва въображението ни с достатъчно ефектни изображения на високотехнологичната сграда на бъдещето. Изкушаващо надникване в свят на лукс, удобства и сигурност, за какъвто днес все повече хора мечтаят. Вертикален град, без връзка с представите ни за измерения и действителност, за релеф и природа. Изкуствен свят, по-истински и по-съвършен от реалния. Рай.
Раят обаче остава рай, докато в него се появят хора. Човекът неминуемо носи в себе си съзиданието и разрушението, съгласието и конфликта, доброто и злото. Алчността, завистта и злобата нахлуват като терористи и в най-перфектния свят и взривяват с лекота основите му.
Този простичък и банален сюжет е залегнал в основите на митологичното, религиозното, художественото творчество през вековете. Най-общо казано, него разказва и филмът "Небостъргачът".
Този филм ще ви хареса, ако обичате нещата да стават по очаквания и предвидим начин, героите да са изцяло или добри, или лоши (никакви конфликти - или ангелска доброта, или дяволска злоба), а краят да е непременно щастлив. Ще ви хареса ако ви допадат млатенето между мъже, красивите злодейки, демоничните злодеи и самоотвержените спасители, способни на свръхчовешки усилия. Ще ви хареса, ако нямате страх от високо и, не на последно място - ако сте почитатели на Дуейн Джонсън.
Сам по себе си Скалата е пример за един от феномените на съвременния свят - славата продава, не качествата. Очевидно, неговите почитатели не се смущават от еднотипните роли и клишираните сюжети на филмите му. Издигането на Дуейн Джонсън във върховете на актьорската професия - най-вече, разбира се, в частта с космическите хонорари и множеството централни роли (до 2020 година се очакват 14 проекта с негово участие!) - е безспорен факт.
В "Небостъргачът" героят на Скалата оспорва и обезсмисля принципите на физика, химия, биология, впускайки се в какви ли не каскади. Жена му пък е една супергероиня, която успява бързо и ефикасно да обезвреди злодеи, които затрудняват полицията, да върви с дете на гръб по дъска на хиляди метри над земята, да рестартира всички системи на високотехнологична сграда (макар иначе да не може да рестартира собствения си iPhone) и какви ли още не номера. Изобщо цялото героично семейство знае, умее и прави истински чудеса. А след като животът на всеки от тях поотделно и на всички заедно е висял на косъм и са изръчкали небесата над Хонконг, те са свежи като репички, щастливо се прегръщат - човек си представя че могат да наминат и да хапнат в някой ресторант...
Искрено завиждам на тези, на които подобен филм носи пълноценно удоволствие, на които са им достатъчни едни 3D очила, за да се потопят в историята. Аз имам нужда от повече. Много повече.
