Срещам се с Луиза Григорова-Макариев преди премиерата на филма „Привличане“, в който на нея е поверена една от главните роли. Малко ми е притеснено, защото се чудя дали ми предстои интервю с Алекс от „Стъклен дом“, или с д-р Добрева от „Откраднат живот“.
Оказва се, че с нито една от двете. Защото на живо Луиза се оказва широко усмихнато момиче (нищо, че вече е госпожа), с което установяваме, че делим една и съща огромна страст към всичко, свързано с Хари Потър. И докато си показваме кейсовете на телефоните, обсъждайки новите илюстровани издания, филмите за Фантастични животни и изобщо – вълнуващия магически свят, който Джоан Роулинг е създала, ми се иска изобщо да не включвам диктофона, а просто да си говорим за Хогуортс, хоркрукси и заклинания. Честно казано, надявам се някой ден да можем наистина да го направим. Днес обаче сме се събрали по работа, затова включвам записващото устройство и започвам с въпросите.
2017 беше много динамична година за теб. Когато погледнеш назад към нея, каква е равносметката, която ти носи?
Годината наистина беше изпълнена със събития, които нямам представа как събрах само в 12 месеца. Професията ни е такава, че или си безкрайно натоварен, или нямаш никаква работа. Понякога се случва така, че нямаш абсолютно никакви ангажименти и това започва да предизвиква у теб съмнения и дори депресии. Изведнъж обаче идва година като 2017.
На 7 януари започнах снимките за „Откраднат живот“ и имам чувството, че сякаш беше вчера. Там се снима денонощно, ритъмът е такъв, че нямаш време да си поемеш въздух. Работихме по сериала 5 месеца, след което имах малка почивка от месец, през която с Мартин (Макариев – бел.ред.) успяхме да се оженим и да отидем на сватбено пътешествие. В момента, в който се върнах, започнах веднага да снимам следващия сезон, успоредно с това работихме и върху „Привличане“, а веднага след като го заснехме започнах репетиции за едно представление „Пияните“, което излезе в края на септември. То е страхотно, негов режисьор е Явор Гърдев и можете да го гледате в театър „Зад канала“.
С няколко думи: равносметката е, че годината беше изпълнена с много работа, емоции и приключения. Една със сигурност успешна година.
"Привличане": нов български филм със звезден актьорски състав
Всички говорят за „Привличане“. Защо би ни поканила да го гледаме и как би го представила с няколко думи?
Винаги съм смятала, че киното е тук, за да ни забавлява. Това не значи задължително, че трябва да е комедия, но е нещо, от което трябва да си тръгнеш удовлетворен. Съответно мисля, че „Привличане“ е точно такъв филм. Със сигурност не е „Батман“ или „Междузвездни войни“, трябва да сме реалисти и не бива да се тупаме в гърдите, без да има за какво, но със сигурност мога да твърдя, че е филм, от който ще си тръгнете с усмивка. Защото разказва много приятна романтична история, в която има комедия, има смисъл, борба, преодоляване. Всеки от героите се бори с нещо, това е дори т.нар. драмедия (драма + комедия – бел.ред.), в която отиваш без големи очаквания, но пък си тръгваш с положителни емоции.
В реалния живот си госпожа, но влизаш в ролята на ученичка. Какви са предизвикателствата пред подобно превъплъщение?
Истината е, че се страхувах. По принцип винаги ми дават да играя по-малка, може би защото изглеждам така, но в момента, в който трябваше да се срещна с наистина по-малки хора, с които да си партнираме, разбрах, че едни 10 години разлика са си 10 години разлика. Те разсъждават по съвсем различен начин от мен и се притеснявах да не тръгна към някакъв инфантилизъм. Мисля обаче, че успяхме да си станем групичка, да си станем наистина клас и виж, че нещата се получиха. Дано само не изглежда, че съм лелята в класа.
Режисьор на филма е твоят съпруг Мартин Макариев – повече предимства или недостатъци носи това да работиш с половинката си?
Много хора твърдят, че носи недостатъци, но при мен не е така. Аз обожавам да работя с Мартин, ние се срещнахме на снимачната площадка, влюбихме се на нея и за нас е истинско удоволствие да бъдем заедно на нея. Разбираме се с една дума. Освен това е много приятно, когато вкъщи можем да обсъдим какво предстои да снимаме на следващия ден; когато можем да репетираме, да говорим за героите, за историята и когато отидем на терен, той просто трябва да ме погледне. И аз знам какво трябва да направя.
Значи пренасяте работата в личния си живот?
Нашият личен живот е до голяма степен киното и двете не могат да се разграничат. Личният и професионалният ни живот са един живот и ние затова сме заедно. Горим и мислим за едни и същи неща. Затова няма как да се приберем и да си говорим за пържоли. Навсякъде си говорим за книги, театър, изкуство във всичките му форми, наука, за всякакви такива неща, които вълнуват киното, защото то съчетава всички тях в себе си.
За пръв път те видяхме в ролята на разглезена ученичка в „Стъклен дом“ и сега отново влизаш в подобна роля. Минали са 8 години оттогава, какво се промени?
В „Стъклен дом“ много се наблягаше на това, че съм разглезената щерка на богаташи. Тук не се набляга на това, защото училището, в което се развива действието, е частно и всички са много богати. Аз не съм по-богата от тях и това не е темата, на която се набляга.
Проблемът при моята героиня е, че тя е дете, което е живяло без достатъчно обич. Всичко му е задоволявано само с пари и никога с любов. И когато израснеш по този начин, доста сериозно се объркваш, особено когато си тийнейджър. Тя отчаяно иска внимание, в същото време има своите чувства, болки и терзания, но се прави на силна, на тази, която винаги може да преодолее нещата с един среден пръст и едно „майната ти“, а всъщност не е така.
Тя дори, според мен, не стига до абсолютно осъзнаване на грешките си, просто прави грешка след грешка след грешка, за да доказва себе си, за да заявява себе си, за да бъде интересната, човека на деня. Както искат всички млади хора, но тя го прави по грешния начин – чрез интриги, чрез потъпкване самочувствието на другите.
Алекс от „Стъклен дом“ беше съвсем различна. Тя беша една надута кифла, която обаче в пет сезона успя да премине през много неща, докато най-накрая стане човек. В един филм е по-трудно да се разгърне такъв персонаж. Всеки персонаж там, според мен, трябва да обслужва историята на филма и не толкова да се занимава със себе си и с личността си. Всичко, което правиш, трябва да бъде за историята на филма. Така че моята героиня в „Привличане“ няма някво достигане на осъзнаване, но това не е важно за историята. Важно при нея е да видим, че има такива хора и че те накрая остават сами. Може би точно това трябва да видят учениците и младите хора, които ще гледат филма, а родителите да се замислят за това до какво може да доведе липсата им на време за децата.
Срещат ли се някъде Луиза и Диана? Ясно е, че се разминават на много места.
Не. Аз съм много прям човек, понякога говоря с тон, който може да се чете по различен начин, но никога не искам да прозвучи като обида. Просто понякога съм по-остра и може би заради това видяха в мен, че мога да изиграя по-скоро лошата, отколкото миличката и добричката във филма.
Да, това е много интересно. Казваш, че нямате общо, но все пак влизаш в този образ. Как човек си настройва психиката да изиграе роля, с който няма никакви допирни точки?
Това е нещото, заради което киното и театъра са ми страстта. За мен е много интересно да изучавам психиката на другите хора и да влизам в главите им. Дори ако трябва да изиграя убиец на малки момиченца, да мога да го оправдая в главата си и да знам защо го правя. Поради тази причина за мен е много по-любопитно да изигравам роли, които нямат общо с мен, за да мога да разбирам какво е в главите им. Това е нещото, което ме спасява, защото понякога се побърквам и имам нужда да бъда друг човек. А да играеш в живота не е добре.
Зрителите на „Нова телевизия“ имат възможност да те гледат в ролята на д-р Добрева в „Откраднат живот“. Как се чувстваш в образа на лекар?
Когато бях малка, исках да ставам лекар и това, че ми се падна да изиграя такава роля, много ме зарадва. Научих се на страшно много неща, на терминология, на работа с инструменти, да виждам симптоми. Даже понякога се хващам вкъщи, че стоя и чета медицински статии. Примерно има някой термин за следващия ден, който не знам. Проверявам го, но покрай него вървят и една-две статии, та прочитам и тях, за да видя покрай какви случаи се използва. И така отивам по-подготвена на снимки, но истината е, че просто ми е интересно.
Героинята ти премина през доста сериозен катарзис. Успя ли да влезеш в емоционалния ѝ свят?
За съжаление, този сериал се снима за много кратък период. Нямаме време за истинската дълбока подготовка, нямаме време за повече дубли- играем по един, максимум по два. Един епизод се снима за три дни, това е страшно малко време. Нямаме време за репетиции и когато ти си влязъл в този поток, някак живееш с героя си и така става по-лесно, защото нонстоп ти се случва нещо на героя и си напълно в него, повече време даже си него, отколкото ти.
И заради това успявах да вляза в нейното емоционално състояние, но съм сигурна, че ако имахме повече време, щях да успея и по-надълбоко да се гмурна, защото е много интересно да се опиташ да се самоубиеш, да преживееш всички смърти. Всичко, което правя в „Откраднат живот“, е резултат на моя инстинкт.
Коя е ролята, която мечтаеш да изпълниш в живота си?
Мечтая си за голямото кино, за Холивуд, да правя големи, значителни филми, които да разплакват милиони по света или да ги карат да се радват. Мечтая си с Марто да направим нещо такова. Заедно пишем сценарии, правим си какво ли не двамата, майсторим си, иска ми се наистина да получим възможността да реализираме големи проекти заедно.
Мислиш ли, че това е осъществимо за българин, тръгващ от България? Имаме пример за Нина Добрев, но тя не тръгва оттук.
Надявам се. Но е трудно, много трудно. Ако аз отида и трябва да изиграя роля на американка, въпреки че английският ми е доста добър, пак ще се усеща някакъв акцент и това няма да е добре. За тях испанският акцент е приемлив, защото са свикнали с него, но източноевропейският не им върши никаква работа. А Нина Добрев е българка по произход, но целият си съзнателен живот е прекарала навън. И там е голямата разлика между нас.
Може би често ти задават този въпрос, но ми е любопитно има ли актриси, на които се възхищаваш?
Разбира се! Много голям фен съм на младото поколение актриси: Алисия Викандер, Ема Уотсън, Кристен Стюарт, Дейзи Ридли, Бри Ларсън... като ги гледам и си казвам ето, те са толкова добри, толкова перфектни.
Алисия Викандер е шведка, ето, че имаме пример за успешна световноизвестна актриса, чийто роден език не е английски.
Знаеш ли тя как става известна? Филмът „Кралска афера“ е датски и е номиниран за „Оскар“ за чуждоезичен филм. И когато филмът ти е номиниран за най-престижната филмова награда, вече започват да те виждат повече хора. Оттам я взимат за по-големи роли, докато идва „Момичето от Дания“. Интересна е ситуацията и при Дейзи Ридли: преди „Междузвездни войни“ тя няма много роли, има по-скоро епизодични такива в няколко сериала. Но отива на кастинг за филма и буквално я откриват.
Каква очакваш от своята професионална 2018?
Вярваш ли ми, че нямам никаква представа? Със сигурност продължавам в театъра, но нищо друго не знам. Надявам се да е поне толкова успешна, колкото беше 2017.
