Когато изгледах трейлъра на филма "Играч първи, приготви се", първото, което си помислих, беше: "Защо не съм чела книгата?". И друг път съм ви разказвала за любовта си към постапокалиптичните young adult сюжети, а малко по-надолу можете да прочетете ревютата ми за поредиците "Игрите на глада" и "Дивергенти". Честно казано, тях също не ги прочетох в момента на излизането им и имах удоволствието да се насладя на всички книги наведнъж. А сега с нетърпение ще очаквам Ърнест Клайн да напише продължение на романа. И това ще се случи, както сам той обяви наскоро, но кога, все още не е ясно. Дано поне е по-бърз от Джордж Мартин. Но да не се отплесвам.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Поредицата "Дивергенти": защо я прочетох на 25-годишна възраст?
И така: "Играч първи, приготви се" дебютира на екран преди около седмица, а аз вчера завърших книгата и днес изгледах филма. На това му се казва нърдски маратон. Отдавна не бях чела книга, след която да чувствам, че сякаш каквото и следващо четиво да избера, няма да бъде достойно. Романът ме грабна. Омагьоса. Плени. Спечели. Но нека започна отначало.
Основата на книгата е изградена върху гейминга. Този, който започва през 80-те години на миналия век и стига до 2044 година. Време, в което светът е претърпял енергийна криза и глобално затопляне, време, в което технологиите са напреднали дотолкова, че човек може да се пренесе от разрушаващата се реалност във виртуалната такава. Почти.
Всъщност между страниците не попадаме на някаква прекалена научна фантастика, а просто на малко (добре де, не съвсем малко) по-развита технология от сегашната. И днес имаме очила за виртуална реалност, но тези, описани в романа, са, да кажем, по-реалистични. Дотолкова, че благодарение на тях, в комплект със сензорни ръкавици и сензорен костюм, в интернет могат да се изпитват почти всички усещания, на които сме способни вдействителност. А понякога и повече.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: "Игрите на глада" през очите на един не-тийнейджър
"Играч първи, приготви се" е брилянтен реверанс към попкултурата на 80-те години. Някои от най-емблематичните филми и песни на десетилетието намират своето място в творбата, при това не просто се споменават, а са от водещо значение. И ако вече сте се объркали и не ви е ясно каква е връзката между виртуална реалност, гейминг, 2044 година и 80-те години на XX век, веднага ви разкривам, но без спойлери, защото не бих ви развалила удоволствието, ако решите да прочетете романа.
Светът е напреднал технологично, но се е сринал реално. Типична постапокалиптична картина, която сме виждали неведнъж. Годината не е толкова далечна и хора, живели през 80-те, са все още живи. Един от тях е Джеймс Холидей, създател на виртуалната реалност ОАЗИС, в която можеш да работиш, да ходиш на училище, да изгледаш всички филми, да прочетеш всички книги, да играеш игри, да ходиш по заведения, да срещаш приятели. В свят, който е развалина, оазисът е ОАЗИС. И всички са вътре.
Когато Холидей умира, оставя като завещание най-голямата игра, която се е случвала някога. В своята система той скрива Яйцето, което може да открие само този, който преди това е изпълнил три загадки. И ако го направи, става едноличен наследник на богатството му. А той е трилионер. И тук се намесват 80-те години, през които богатият гений е бил млад. За да се решат загадките, трябва до съвършенство да се познава попкултурата на това десетилетие, любимите филми и групи на Холидей и най-важното: игрите. Atari и други конзоли от онова време определено заемат ключово място в книгата. Всяка решена загадка носи ключ на своя играч. И тук идва сложната част, защото ОАЗИС не е просто един свят. Той е хиляди светове, планети и пространства. И ключът може да е навсякъде.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: "Лабиринтът" достигна своя финал, да живее "Лабиринтът"
Историята далеч не е само за игри, филми и музика обаче. "Играч първи, приготви се" засяга далеч по-сериозни теми като това може ли виртуалният свят да измести реалния или как една игра може да се превърне в истинска война и да доведе до смъртта на много хора. Просто защото са заложени милиони. Не на последно място се обръща внимание на факта, че колкото и да сме близки с някого виртуално, колкото и да си мислим, че сме влюбени в супер яката мацка, никога не можем да сме сигурни дали зад аватара ѝ всъщност не стои 140-килограмов мъж, който е на 40 години, живее в мазето на майка си и се казва Чък.
След като приключих книгата, нямах търпение да се насладя и на екранизацията ѝ. Бонус точки ѝ носеше фактът, че е дело на Стивън Спилбърг, затова очаквах много. Е, зрелище има много, да. Но сюжетът сякаш е изваден от друга литературна творба. Казано накратко, между книгата и филма "Играч първи, приготви се" общи са най-вече заглавието и имената на героите.
Разликите в сюжетните линии са огромни. Промените са прекалени. А ядрото на романа, загадките, са изцяло променени. Всичко това определено е разочароващо, ако очаквате филмът да следва книгата. Което ми се струва логично, защото, все пак, е филм по книга. Ако нямате такива претенции обаче, лентата е идеална. Има екшън, има гейминг, донякъде има попкултурата на 80-те, намира се и някоя друга смешка, ефектите са страхотни. Така че съвсем спокойно можете да отидете на филма (в момента върви на 3D и IMAX 3D), а после да прочетете и първоизточника. Или обратно, както направих аз.
За финал ми се иска да поразсъждавам върху следното: защо се плашим от развитието на технологиите? Страхуваме се, че ще ни отнемат човешкото? А ако Дарвин е прав, то тогава дали някоя маймуна преди милиони години се е плашила, че ако се изправи на два крака, ще ѝ се отнеме маймунското? И ако този страх я беше спрял, то щеше ли да има еволюция изобщо?
