“Life didn’t have to make sense. That was the big joke, get it”. Обичам драми, които замъкват надълбоко и “Дотолкова съм сигурен” се оказа корабокрушение. Истински ад за чувствителен човек, ако ад значи истина. Вълните тласкат, въздухът привършва, само и само да изплуваш за нов и да потънеш отново. HBO се слави с качество, тук имаме рейтинг – 7,9, мъдър режисьор и… Марк Ръфало

Не знам дали помните “Да се събудиш на 30”, но тази сладка романтична комедия е сред първите филми на Ръфало. Още тогава ми се стори годен за знакови роли. В бръчките на интелекта му, парливия поглед и твърдия дух. Изминаха години, в които прехвърля проекти, та даже стана “Хълк ”, но сега, захласнат, продуцира минисериал, за който трябва да свали и възвърне 10 килограма. Съперничи на Крисчън Бейл с трансформация ниво легенда. Тук приема форма на двама братя – шизофреник (Томас) и циничен алфа мъжкар (Доминик). Сам споделя, че се е страхувал да изиграе болест достоверно, но подемайки света на Томас, се намества сигурен в кожата му. В това седефено сърце, заело тяло на 40-годишен мъж, обзет от паранои и библейски цитати. Контрастът между двамата е чудовищен и гениално изигран – Доминик може, знае и прави нужното, мъкне товарите на всички, не говори за себе си и се губи в цигарен дим. Томас е малко дете, което от студент битува в клиники, не проявява агресия, но има войнствени епизоди, в които трябва да уддържиш тялото и душата му, за да не счупят и другите. Те са идентични близнаци с италианска кръв и корени на агресивен егоцентрик – дядо им, а животът им е бинтове и рани.

Дотолкова съм сигурен

Всичко почва с инцидент, кофти сцена тип Black Mirror, в която искаш да симпатизираш, но си ужасен. После един след друг се нижат шамарите  – проклятието на семейство Бърдси. Местим се в различни линии от живота им – като малки с втори баща насилник; в колежа, където е нормално да се влюбиш, но не и с брат-близнак на мозъчни стероиди, който плаче от всичко и чупи пишеща машина, защото не открива ключа. Системата не дава и пет пари за психично болните, мисли за своя кяр и не ги разбира. За да ги разбереш, трябва да им повярваш – че не искат да те наранят, че им пука, че им е тежко. Приятелката на Доминик е руса мацка с име, отговарящо на нрава (Джой), която не иска да чуе за брат му – пече си тиквени семки, пробва да се отстоява и да възженее, но е сляпа за този мъчен живот на бавачка. Майка му пък знае, че той е силният, доведеният баща щади силата на ударите, а всеки случаен човек го уважава и боготвори. Отвсякъде валят призиви да забави темпо и да се погрижи за отломката от човек в огледалото, но кракът му не пуска газта. До катастрофа, до падане, подути очи и кървящо сърце. “Просто няма кой друг да го свърши”.

През вина и тютюневи изпарения, искаш да издърпаш Доминик от неудобния житейски костюм, да го прегърнеш и да му покажеш, че ти пука и че този калпав свят не заслужава доблестта му. Бавно, в мрачната, но прекрасна кинематография, се въртим от флашбеци към настояще. Лъчът и голяма любов Деса (Катрин Хан), общата им болка, разказ през детски очи, целият гняв, узрял в примирение, социални работници, психиатри, зверства. Сценарият на Дерек Сианфранс се крепи на съспенс, дълбочина и интелигентност. “Дотолкова съм сигурен” е центрофуга от проблеми и болести. Реални и плътни, остри като касапски нож, резки като смърт. “Small, stifling, suffocating world”. Във войната между алчност и духовност, като аналогия на шизофреничната мисия на Томас, виждаме светът какъвто е – тъмен и богат, но с много страст в пролуките. И надежда - в онези, останали човечни. Като доктор Пейтъл, като Лиза Шефър, чистачът-индианец, Лео и дори повърхностните герои, изоставящите и насилниците. Героите са мътни и наситени, имат от всеки цвят и изражение. Режисьорът (Сианфранс) споделя, че е пристрастен към близкия кадър, дава свобода на актьорите да изявят собствените си чувства и да изтекат в историята, забравили, че е просто игра. И ужасно се усеща.

Автор

Завършила съм психология, но по-силно и натурално ме влече философията. И дървената, и по-смислената. Обичам да пиша, пея и да бъда пометена от стойностно кино, поезия или перфектно изречение. Интересувам се от катарзиси и всичко, което е емоционално наситено. Стилово съм минала през детски приказки, разкази, импресии, поезия, почти издадох книга.

Напишете коментар