"Жените-чудо" - защото всички жени са чудо.
В ляво на сцената стои изправена фигура, покрита с широк, черен и блестящ плат, разлят по цялата сцена, а в другия край една жена лежи неподвижно върху него. Фигурата под плата бавно се раздвижва, създавайки жива скулптура, преобразуваща тъканта и самата себе си в причудливи форми.
Напомня за футуристичната статуя или нечовешкото, гъвкаво създание от работата Lamentation на Марта Греъм. След като тъмнината се разнася и сцената отново е деликатно осветена, виждаме, че платът лежи изцяло на земята, а двете жени, облечени в светли, плътно прилепнали по телата им костюми, постепенно пропълзяват върху него, разтягайки краката, гърдите и ръцете си на пода и показвайки добре оформените си, мускулести тела. От време на време спират, заставайки на ръцете си. Правят лицеви опори и упражнения за горната част на телата си, вдишвайки и издишвайки все по-очестено и по този начин създават усещане за страдание, саможертва и чупливост, които противоречат на тяхната видима физическа сила.
Така започва пърформансът „Жените-чудо“ – последната показана работа от международната програма на фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ - на хореографа Мелани Лейн от Австралия, в който участват жените-бодибилдъри Рози Харте и Натали Шмид. Съвременната танцова сцена все по-често ни предлага произведения, в които участват и непрофесионални изпълнители. Но въвличането на професионалисти от друга област, така силно свързана с физиката и работата с тялото, действително се случва много рядко и е чудесно, че имахме възможност да го преживеем в рамките на фестивала, благодарение на хореографията на Лейн.
В нейния пърформанс се видяхме много контрасти: бавност и скорост, сила и уязвимост, руси и тъмни коси, тъмнина и розовееща светлина, сериозност и ирония, стабилност и нестабилност. А в моментите, когато музиката затихваше, в залата ясно чувахме звуците, издавани от участниците по времето на тяхната тренировка, броенето им на английски и немски, докато вдигат прътовете, както и неразчленимия монолог на Рози – пърформанс в пърформанса – произнесен, докато тя беше с гръб към публиката и с тъмен, прозрачен плащ, който я превърна в СуперЖена, която накрая ни показа своя бицепс в стойка на победител.
Стъпка по стъпка двете изпълнителки свалиха дрехите си, за да останат по трика в телесен цвят и да разпуснат косите си, хванати на опашки преди това. И сякаш колкото повече разкриваха от телата си, толкова повече се виждаше и от личността им. Упражненията, които изпълняваха заедно пред нас, провокираха представата, че са разнообразни създания: видяхме две скачащи жаби, докато правеха клекове и докосваха земята; видяхме осемкрака паяк, дебнещ жертвата си, когато се скачиха една за друга с привити крака; видяхме и екзотично животно с полуруси, полутъмни пера, когато се долепиха, клатейки глави и позволявайки косите им да се веят хипнотично. И беше много интересно да се преживее различната употреба на тялото и неговите мускули в сравнение с танца, но също така да се наблюдават и сходствата между двете дисциплини, чиято среща създаден нещо наистина впечатляващо.
А накрая те просто ни гледаха, усмихваха се и ни намигаха, играейки си с косите – почти като да позираха на някой фотограф, но всъщност ни се представяха такива, каквито са: нормални жени, преминаващи през силни и слаби периоди, стрес и успехи, с тела, оформени от бодибилдинга, с емоции и чувства. Но всъщност, предвид умното и чудесно представление, което ни предложиха, в очите на зрителите вече изглеждаха само и единствено като истински жени-чудо.
ЖЕНИТЕ-ЧУДО
Концепция, режисура и хореография Мелани Лейн
Изпълнение Рози Харте, Натали Шмид
Светлинен дизайн Фабиан Блайш
Звуков дизайн Clark
Дизайн продукция Роберт Бартхолот
Драматург Франсез д’Ат
Асистент-хореограф Флориан Бюкинг
Мениджмънт M.i.C.A. – Movement in Contemporary Art, Берлин
Продукция на Melanie Lane in co-Production with LOFFT – DAS THEATER and HAU Hebbel am Ufer. Funded by NATIONALE PERFORMANCE NETZ (NPN) Co-Production funding dance and by the city of Leipzig, cultural department.
Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Гьоте-институт България.
Те са професионални жени-бодибилдъри. Натали Шмид е трикратна шампионка, а Рози Харте е участвала в над 18 бодибилдинг събития, като успоредно се занимава с театър, съвременен танц и музика като вокал на електро-суинг група. Хореографът Мелани Лейн ги кани в естетическия контекст на сценично представление. То дава нова перспектива към този изключително изискващия спорт, който уголемява тялото и изцяло го изменя. Докато правят всичко възможно да постигнат оптимална форма, двете жени направляват своята физика и някъде там се създава потенциал за нов език на тялото. „Жените-чудо“ обединява силата и уязвимостта, репрезентацията и трансформацията, атлетизма и женствеността и провокира диалог с възприятията ни за тези категории.
Мелани Лейн е хореограф и изпълнител от явайско-австралийски произход. В своята хореографска практика тя се интересува от тялото като материалност, от историята на неговата физика и от различни тренингови методи. Между 2000-2014 тя живее и работи предимно в Европа, като си сътрудничи с редица артисти, сред които и Тино Сегал. През 2015 г. става директор на една от водещите австралийски танцови компании Lucy Guerin Inc. в Мелбърн и също така създава хореографии за компаниите Chunky Move и Sydney Dance Company. Мелани Лейн е автор на редица представления, показвани на водещи световни танцови форуми и пространства като Tanz im August, Uzes Danse Festival, Arts House Melbourne, O Espaco do Tempo, HAU Хебел ам Уфер в Берлин и др. Била е резидентен артист в пространствата за танц Dock 11 и Tanzwerkstatt в Берлин, както и в Лайпцигския театър. Води класове по танц за компанията на Саша Валц, Датския танцов театър, „Карт Бланш“ в Норвегия и др.
Автор: Марта Буджо за VIBES