В началото е семейството - добро или лошо. И липсата на семейство пак е начало, макар и от тъжните. Семейството са решетките на бебешкото легло, които подпират несигурните крачета; среднощните ставания; лепенките по ожулените колена; купената кукла, прочетената приказка. И пораснал, в семейството пак си си дете (в най-удобния, топъл, вкусен и весел смисъл.)
От семейството започва всичко.

Днес Елса става на 45 години. По случай рождения й ден всички са „строени” в дневната за брънч и изпълняват ролите си отлично: съпругът поднася подаръка, дъщерята подрежда масата, а синът послушно чете поредната книга. Привидно всичко върви по план. Докато недовършени и многозначителни реплики не напукват маските, зад които лъсват обвинения, нескрито недоволство и нещастие. Там, където всичко изглежда наред, се разкрива грозна действителност.

Новата постановка на Сатиричен театър Алеко Константинов „Вихрушка” представя на зрителите две реалности - истинската, каквато членовете на едно семейство я преживяват и преглъщат постоянно, и другата - изкривена през обектива на постоянно записваща камера псевдореалност.

Постановката от Йерун ван ден Берх счупва мита за идеалното семейство и поставя в противоречие истинската самоличност и ролите, които доброволно или насила приемаме у дома. Любезностите и усмивките се оказват облечени във фалш, а ежедневието – блудкав сценарий, крепящ се едва-едва на изморени от преструвки рамена.

Блестящата игра на Димитър Баненкин, Росица Александрова, Рада Кайрякова и Боян Арсов прави зрителите неволни участници в риалити шоу, където на децата не е разрешено да порастват, защото родителите не са готови да остареят.

В началото е семейството. И лошото семейство пак е начало, макар и от трудните.

Постановката „Вихрушка” можете да гледате на 14 и 25 февруари от 19:30 ч. в Сатиричен театър.

Автор

Ивалина Саралиева обича да гледа черно-бели филми, да чете Фитцджералд (и Моъм, и Оруел, и Удхаус), да пише писма, да свири Шопен, да ходи на театър. И още блестящи неща, печени неща (най-вече кестени), сладки неща, тефтери, всичко на точки и разпечатани на хартия снимки. Пише, защото вярва, че между редовете човек може да скрие не само смисъл, но и себе си.

Напишете коментар