Мислех, че съм се настроила добре психически, преди да започна книгата "Предателства" на Йосип Новакович. Знаех, че в следващите редове не ме очакват красиви гледки с прасковени градини и песни над поляните.

В предговора за българското издание ми стана дори топло на душата, почувствах се специална. Авторът е отделил няколко думи за съседите си, подготвяйки ни за следващите страници.

Знаех, че книгата е за войната в Югославия, за последиците от нея, за спомена, който живее все още в хората, които са били преки свидетели, дори участници. Аз лично имам бегли спомени за нея. Помня само някой друг кошмар и лек стрес. Помня, че на един 2 юни, когато чух сирените за почит към Христо Ботев, в първия момент се изплаших. Тъй като живеех близо до военно поделение, често сънувах, че падат бомби в съседния двор. Затова само бегло мога да си представя ужаса, в който са живеели хървати и сърби.

Книгата съдържа отделни разкази, както сами ще прочетете в по-горе споменатия предговор „всеки разказ е отделен свят… самостоятелна история.“

Първата от тези истории ме посече на две. Не знам дали от женска солидарност, или настройката ми не беше достатъчна, но разказът ми се отрази шоково. Прочетох го набързо, за да разбера какво се случва, защо се случва. Исках да знам всичко за героинята, съчувствах ѝ. Въздейства ми силно, толкова реалистична болка. Хиляди километри далеч от войната, отминали години, а още живее с нея. Привидно уредила живота си, параноята и страха ги носи в сърцето си.
Точно тези чувства обвързват всички разкази. Различни като отпечатъците на ръцете ни, но носят в себе си едни и същи черти, линиите са преживения стрес.

Новакович се е опитал да бъде по мек, да не придава същинския ужас от войната с тежка драматична нотка, но от нея не можеш да избягаш напълно. Също както героите му в книгата. Всеки с различен живот, с различна съдба и история и все пак еднакво изплашени, знаейки че спокойствие ще имат чак след смъртта.

Няма да се спирам на всеки разказ отделно, ще оставя сами да откриете какво се крие в съдбите на съседите ни после, след войната. Някои от тях дори може да са на праг разстояние, търсейки спасение зад граница.

Точно тези обикновени истории, на тези обикновени деца, мъже и жени, оставят тежки следи след прочита. Защото те са сред нас.

Автор

Дива и непокорна. Единственото постоянство на Мария е в любовта към семейството, добрите приятели, добрата музика и добрата литература. Ценител на храната и любител в поезията. Животът ѝ е стихосбирка.

Напишете коментар