За първи път писах за Селинджър в университета. Под шапката на високопарния термин „постмодернизъм” си позволих да правя паралели между него и Фокнър само за да изтъкна как му се възхищавам и колко добре разбирам „Спасителят в ръжта”. Преподавателят не остана впечатлен. Вероятно съм звучала позьорски.

Дж. Д. Селинджър е име-отзвук. Загадка за читатели и критици; отшелник, избрал да загърби издателствата и светския живот изобщо и да се посвети на пишещата машина зад затворени врати. Защото издаването е за егоцентрици; защото писането не търси задължително признание и не се стреми непременно към слава; писането в най-чистата му форма е затворен кръг, който започва и приключва с автора.

В този ред на мисли Холдън Колфийлд прилича на пророчески сценарий на житейския избор на Селинджър. На 16, объркан, изключен от поредното училище, в екзистенциален дисонанс с околните, Холдън прекарва дните преди Коледа по барове и хотели и търси отговори и емпатия в лицето на таксиметрови шофьори, непознати момичета, леки момичета, досадни момичета и други. Сякаш за да се убеди отново в правотата си, че всички са позьори; че никой не може едновременно да бъде добър в нещо и да не се перчи; че дори и „чисти”, хората рано или късно се продават. Мислите му разкриват дълбоката самотност на циничен мечтател, порастнал твърде много твърде бързо.

Един млад, непокорен, объркан и недоволен Селинджър стои зад Холдън. Като приятел; не, като по-голям брат. Селинджър иска да пише, Холдън - да спасява деца в ръжта. И двамата носят белега на амбициозни и нетолерантни родители; и двамата не харесват празни приказки. И позьори. Холдън има мечта - да  живее далеч от хората и да се преструва на глухоням, за да не го занимават; Селинджър я сбъдва и превръща утопията в реалност. Така се ражда писателят, който пише не за да бъде прочетен; така в дрехите на ветеран от войната пораства идеалист.

„Спасителят в ръжта” не е филмиран никога. Главният герой има непоносимост към филмите като фалшиво и криво огледало на реалността и подобна адаптация би звучала недостоверно. Преди години обаче един писател тръгва по следите на Селинджър и написва книга за него. По-късно от страниците му оживява лентата „Бунтовник в ръжта”, която позволява да надникнем за малко в живота му преди романа и да разберем по-добре избора, последвал публикуването му.

Прочетете книгата, гледайте филма. Селинджър се е погрижил да избяга от любопитството и да скрие личността си в думите. Малкото достигнали до нас остават единственото доказателство за гения, стоящ зад пишещата му машина в продължение на десетилетия.

„Бунтовник в ръжта” по романа на Кенет Славенски „Дж. Д. Селинджър – един живот” с участието на Никълъс Холт и Кевин Спейси, бе част от фестивала CineLibri. 

Автор

Ивалина Саралиева обича да гледа черно-бели филми, да чете Фитцджералд (и Моъм, и Оруел, и Удхаус), да пише писма, да свири Шопен, да ходи на театър. И още блестящи неща, печени неща (най-вече кестени), сладки неща, тефтери, всичко на точки и разпечатани на хартия снимки. Пише, защото вярва, че между редовете човек може да скрие не само смисъл, но и себе си.

Напишете коментар