По-рано този месец бе откриването на ПИСАНО(НЕ)КАЗАНО в пространството за съвременно изкуство Contemporary Space във Варна. Това е първата изложба от поредицата "Две равно на едно" с куратор Даниела Радева, която представя съвместни проекти на съвременни художници. ПИСАНО(НЕ)КАЗАНО е минималистична колаборация на художничката Боряна Петкова и композитора Андре Сер-Милан.
Изложбата включва автентични писма и пощенски картички, разкриващи кореспонденцията на двама влюбени, Сийка и Стоян, по време на Първата световна война. Основен фокус са две рисунки изобразяващи наслоявания на подписите на двамата герои от писмата. Интересното е, че подписът на Стоян е дигитална проекция на рисунката, която се намира в ателие в Париж, а този на Сийка е изписван/рисуван на стената от самите посетители на изложбата. Друг елемент на проекта е серията от рисунки, които представляват автоматично писане-рисуване по време на четене на текста на писмата. А звуковата композиция, която е дигитална обработка на звуци на писане, рисуване и дишане, прави изживяването на публиката завършено и многопластово.
И за да не остава нищо (не)казано, помолихме Боряна и Андре да споделят възгледите и преживяванията си от този съвместен проект.
Как се пресякоха пътищата ви и какво ви провокира да създадете общ проект?
Бовяна: Срещатa ни беше "случайнa" някъде между Париж и Валенсиен. Бързо стана ясно че мислим по сходни начини "рисунка" и "музика".
Как развихте идеята за Писано(не)казано и с какво ви привлече точно тази серия от писма?
Боряна: Работим по този проект от две години. Сегашната му форма няма нищо общо с първоначалната идея. Тя се трансформира с времето и с всичко, което се случи в този период.
Интересен е самият акт на писане.
Писането на ръка.
Специално в кореспонденцията между Сийка и Стоян е много интересно, че в повечето случаи няма "получател", тоест двама души си пишат, но без да получават отговор. Може би в някои моменти си, дори без да очакват такъв... Или ако все пак писмото пристигне, това се случва в голям интервал от време.
Един от основните акценти на изложбата е участието на посетителите, изписвайки отново и отново подписа на жената, чийто писма са част от проекта. Как включването на публиката в самото създаване на съвременно изкуство променя изживяването за твореца и посетителя?
Боряна: В конкретния случай: За публиката – може би "съ -авторството" в проекта.
За мен - изненадата от реакцията на публиката. От "случването" на втората рисунката. Интересно беше по какъв начин хората ще "преживеят" тази рисунка. Дали ще пишат, или ще рисуват?
Писано(не)казано има много лични истории. Не само тази на Сийка и Стоян. Всеки пишещ/рисуващ е дал част от своята.
Тази кореспонденция не е сюжета на нашия проект. Тя е поводът той да се случи.
С какво ви привлича минимализмът в изкуството и защо минималистичните звуци и визуализации са толкова успешни в създаването на пълно триизмерно изживяване за публиката?
Боряна: Синтезът е много по-интересен от анализа. Харесвам работите направени с малко и натоварени с много смисъл.
В "писано" звукът на молива се смесва с дишане, с очакване, страх, мечти. Ние работихме не върху съдържанието на думите. Това беше опит за дисекция на линията.
Андре: Спрямо моята култура и моите интереси в музиката, аз не се определям като автор с минималистичен подход. Откривам се по-скоро в традицията на така наречената "конкретна" музика, акузматична и електроакустична, която се появява в края на 40-те години във Франция.
Този начин на създаване на музика благоприятства визуализацията на записите, които се превръщат във вид материя, която след това се структурира. Работейки със символи и хора, техните характери се въплъщават в жестовете, движенията. Например, когато Боряна пише, можем да чуем звуците, както една "рисувана хореография".
Как се постига баланс при създаването на звукова композиция съвместно с визуални проекти, където звукът допълва изживяването на публиката, без да е натрапчив?
Андре: Получената композиция представя последователността от жестове и ритми, които изразяват характера и състоянието на интерпретиращия.
При съвместната работа върху музиката и рисунката, ние се опитваме да отидем по-далеч от баланса между две изразни средства. Ние целим да постигнем формулата 1+1=3: тъй като когато двете се съчетават, случат и виждат се образува едно цяло.
Този вид "среща" става възможна единствено, когато всеки един от артистите отиде до края на своята идея и емоция.
Минало, настояще или бъдеще, кое е измерението, от което черпите идеи?
Боряна: Тук.
Сега.
И в живота.
И в изкуството.
Каква е разликата при създаването на съвместни и индивидуални проекти? Кое ви въодушевява повече?
Боряна: Всичко зависи от проекта. Той диктува реализацията си. При колаборативните проекти е много трудно да се сформира екипът. Хората които биха могли да работят заедно.
Това, което ми харесва в такъв вид работа е дискусията, обсъждането на идеи, разминаванията, споровете (които са неизменна част от колаборацията). Това е един вид "работа на сляпо". Попадаш в различни светове, всеки говори на различен език. Крайният резултат е непредвидим.
Има различни видове колективна работа: всеки автор работи в собствената си територия. След това елементите се сглобяват. Като пъзел. Или двама или повече автори работят в една територия. При този случай вече няма ясни граници. Не може да се каже кой какво точно е направил, не може да се раздели или замени. В наистина добрите такива проекти се получава симбиоза между идеи и хора. 1+1=1
Андре: Колективният проект се осъществява с обща енергия, натрупана по време на неговата реализация, която за мен се състои в уважението и доверието към другия и неговия труд.
Дали един проект ще бъде индивидуален, или колективен, не е от основно значение за мен. Същественото за мен е смисълът и дълбочината на проекта, което от своя страна може да даде повод и да доведе до избор за работа с един или повече артисти/участници.
В момента, когато Боряна ми представи идеята си, работех върху идея за музикално произведение, използвайки писма на моите баба и дядо. Никога няма нищо случайно.
В допълнение към темата, тук "баналното и ежедневното" ми хареса, тъй като чрез този проект успяхме да съживим столетни писма. Те са свидетели на миналото. Писано(не)казано дава енергия, картина и музикален смисъл на думите на любовта.
Как се съвместяват визиите и идеите на двама различни творци в един общ проект? Не се ли получават разминавания във вижданията и как се изглаждат те?
Боряна: Разминавания винаги има - това е един от най-интересните моменти при съвместната работа. Важно е всеки да накара другия да излезе поне за малко от собственото си поле на работа. Да се прекрачат граници. Срещата се случва някъде "между". Тогaвa сe пoлyчaвaт интeрecни нeща.
Андре: Всеки стимулира другия от своите идеи, знания, мисли. Този подход/начин не бих поел сам, или ако бих, то той не би бил същият.
Какво остава (не)казано?
Боряна: Писаното.
Андре: Това, което не може да бъде казано - Всичко, което се усеща посещавайки изложбата.
Това, което е казано - Думите, написани и подписани в писмата.
И това, което остава да бъде казано - Благодаря за благоприятстването на такъв тип артистични събития за съвместни проекти, тъй като един артист не работи никога сам.
Изложбата Писано(не)казано можете да видите, усетите и разпишете до 28 април, в Contemporary Space, Варна.
