На вас случвало ли ви се е да имате ваканционна любов? Отивате на море/планина и там срещате невероятен човек, който ви разбира от половин поглед. Приятна ви е компанията му, искате да сте заедно всяка минута. С нетърпение очаквате да го видите, неусетно се превръщате в хлапак, с пеперуди в стомаха. И въпреки, че отпуската ви свършва след 20 дни, се гмуркате в авантюрата с главата напред?!
И не съжалявате, защото прекарвате най-изумителните 20 дни. След което се прибирате в сивия град, на сивата работа и единственото, което ви усмихва са сутрешните смси от него. Следобед прекарвате в двучасови разговори по телефона, а вечер дори „скайпвате“. И така около месец, най-много два. После пожеланията за добро утро постепенно намаляват, не намирате време за разговори. Отлагате за малко по-късно… Докато накрая съвсем забравите да се обадите. На това се казва любов със срок на годност.
И не съжалявате, защото прекарвате най-изумителните 20 дни. След което се прибирате в сивия град, на сивата работа и единственото, което ви усмихва са сутрешните смси от него.
Понякога това може да се случи и в родния ви град, или там където пребивавате за постоянно. Просто си знаете, достатъчно сте разумни, за да прецените дали една връзка има бъдеще. Знаете, че този човек не е вашият човек и няма да остареете заедно. И въпреки това пак сте с главата напред. Не можете да устоите на порива на любовта. Не се самозалъгвате, че може пък и да стане чудо и да той да се застои. Но се отпускате на течението и чакате съдбата да си свърши работата. Защо пък да не се насладите на всички тези дребни, красиви и прочувствени моменти, само защото рано или късно ще свърши. Ако живеете с мисълта за края, живот ли е?! Ако обичате с мисълта за раздяла – любов ли е?!
А настоящето е приказка. Дори да е за два месеца, през тези дни вие сте кралска особа в очите му, вие сте на пиедестал. Да, това ще свърши по един или друг начин. Рано или късно. Никой не знае колко точно е годността на любовта. Не е точна наука, няма формула по която да изчислиш. Няма закон, че целувките са точно конкретен брой и се изчерпват, не зависи от това. Не може да се амортизира вниманието, което си обръщате, за това и не пестите от него.
Да, това ще свърши по един или друг начин. Рано или късно. Никой не знае колко точно е годността на любовта. Не е точна наука, няма формула по която да изчислиш.
Има само две сърца, събрани заедно размножават хубавите моменти, горят. Малките радости запълват ежедневието ви и свиквате с присъствието му. За миг дори може да забравите, че всичко ще свърши. Така и трябва да бъде, щастието е в настоящият момент. Щастието е да заспивате заедно сега, да се обичате сега. Бъдещето не е ясно, няма как да бъде прогнозирано. Не можете да се опазите от бъдещи болки, можете само да ги отлагате, като се обичате сега.
Любовта има срок на годност, но при правилно съхранение може да трае цял живот.
