Неделя вечер ме дърпа за ръката като жажда. Тръгвам с нея към дивана. Чай. Цигара. И образа на любимия от сутринта – първото нещо, когато отворих очи. Прегръдката. Целувката и аромата на прясно сварено кафе. Живот. Спокойствие. Същина и Мир.

Неделя седна до мен. Заедно слушаме ретро музика. Разказвам ѝ как е минала седмицата, също и за срещата със Събота, която снощи не ни остави на мира и ни изблъска към вратата, за да пийнем по едно (две, или бяха пет?). Събота е осъдена на вечен пубертет, скитания и запои. Неделя върши всичко, което разсеяната Събота отново е забравила. Но неделя ме изслушва зряло. Детето в нея, както и детето в мен, не искат да се разделят, но ние – големи жени, знаем, че това трябва да се случи. Ще хванем децата за ръката и ще ги заведем до леглата, за да се наспят за утре, понеже трябва да се събудят рано. Живот.

Понеделник обича да се нарича така, но някак си никой не желае да го произнася. Всички му имат страх. Той дотолкова вярва в своята сериозност, че всички отдавна му повярваха... Той се има за всичко, за Живота, но само Неделя знае кой е Животът. Знае и своята роля в него, но тя е зряла – тихичко се промъква със звук на закъсняла прахосмукачка. И отминава дискретно и неусетно с едно тихо изсъскване на ютията и аромат на омекотител от сменените завивки. Сигурно затова всички я желаят – никога не се натрапва, неуловима като мечта. Тя знае своята роля. Вечно оправя бакиите на по-малката си сестра, а на Събота не ѝ пука и дори не разбира колко празни надежди е създала. Неделя знае, че надутият Понелник има роля. Снизходително гледа на него като на недоносче. Но Понеделник не осъзнава ролята на тихичката Неделя, грубо я изблъсква и тръшва вратата пред носа ѝ. Той е важен. Много важен. Толкова важен, че всички се юрват да се само- и чуждодоказват. Всички се ядат едни други в чуден компот от гордости и его. Бият се докато не ферментират и не започнат да бълват пяна като бесни кучета в кървав двубой, за да се почувстват като нещо най. Като прясна ракия. Понеделник е просперитетът пред света. Понеделник е велик! Да живее! Петък вечер ближе раните на всички със спиртни компреси. До утре.

Неделя. Тихичка шепти в ухото. Гали. Успокоява те. Пее песен, за да те приспи. Закъсняла пералня центрофугира мислите ти. Любимият човек обръща крехкото ти тяло, за да заспиш защитена, за да засънуваш...

07:00ч. Понеделник те изтръгва от теб. Надуто ти показва кой е твоят живот, без жал те хвърля по зимните спирки и все ти разправя, че те прави силна и че е за твое добро....

... а смисълът на понеделник... е в Неделя.

Автор

Момичето с най-сините очи! Станислава е мистериозното попълнение в екипа на VIBES и е готова да ви сподели своите гледни точки относно литературни феномени и културни събития, както и лична позиция по разнообразни житейски теми. Един истински творец, който притежава таланта да рисува своите картини и с четки, и с думи.

Напишете коментар