Отдавна беше настъпил моментът, когато в моловете единственият магазин, в който всичко ми беше по мярка, остана книжарницата. Въпреки това, в много редки случаи, някоя настоятелна приятелка успяваше да ме убеди да разгледаме „набързо” какво ново има в някоя от огромните търговски сгради. Последната новост, която открихме е, че вече съществува номер XXS… и той не е в детския магазин.
Така преди няколко седмици се „гмурнахме” в дълбоките води на модните тенденции. И докато с притаен дъх броях X-вете пред S-овете, се появи тя. Сигурна съм, че всяка жена, която се е влюбвала от пръв поглед в рокля, ще ме разбере. Тогава се случи почти невъзможното - роклята съществуваше с моя номер. Това вече беше съдба. Звездите се бяха наредили така, че там някъде, в офиса на някоя модна корпорация, някой дизайнер, сред всички свои ежедневни X-ове и S-ове, беше решил да създаде точно този модел в друг размер - грешка на ръката или порив за бунт… няма значение. Важното беше, че в тази вселена, тук и сега, бяхме на една крачка разстояние- аз и роклята.
Не виждах нищо друго в магазина, грабнах роклята и тържествено с поглед, казващ „и моя номер го продават в мола” стигнах до пробните. Някакъв далечен глас наруши ритуалното ми обличане на роклята: „Да Ви помогна ли със закопчаването на ципа?”
В този момент всичко се срина (знаех си, че вселената е несъвършена и звездите никога не се нареждат в идеалните координати). Роклята беше с цип на гърба. Да, в действителност беше моя номер, стоеше ми добре и дори нямаше нужда от корекции. Но гласът продължаваше да звучи в главата ми и вече не казваше само едно изречение: „Да Ви помогна ли със закопчаването на ципа?”…”защо ще я купувате изобщо, ако няма кой да ви помогне със закопчаването й”…”живеете сама, нали?”…”тези рокли не са за жени, които няма за кого да ги облекат”…
В момента роклята е в гардероба ми. Купих я преди 6 месеца. Първо реших, че след като я имам, ще бъда търпелива да се появи човекът, който чисто практически ще ми помогне със закопчаването й. Преди 3 месеца се научих да я закопчавам сама. После започнах да чакам подходящ повод, за да я облека: среща, вечеря, рожден ден. Преди 1 месец излязох с нея на кафе. И знаете ли: чувствах се чудесно с моята рокля.
До всички жени, които не си купуват рокля с цип на гърба: Не чакайте някого, за да се почувствате красиви и не търсете повод, за да бъдете щастливи.
Красотата е вътре във всяка от вас, а щастието ви заобикаля ежедневно. Когато вярата в самите вас стане по-голяма от размер XS и положителните промени ще достигнат до XL.
Мили дами, обичайте себе си, защото размерите са просто математика, роклята е само плат, а закопчаването на ципа е елементарно умение.
