Най-новият филм на Стивън Фриърс с участието на Джуди Денч и Али Фазал прилича на приказка с добре познати главни герои и неочакван сюжет.
Лентата проследява историята на силното и остро критикувано приятелство между кралица Виктория и Абдул Карим, мюсюлманин от индийски произход. На пръв поглед невинното любопитство на самотната и вече отегчена от властта кралица прераства в искрен интерес към културата и езика на Абдул. Като Императрица на Индия, кралицата решава, че е редно да започне да изучава урду (форма на хинди за високопоставени) и да познава по-добре историята ѝ. Прекараното време с обикновен слуга, значително по-млад от нея, и специалното внимание, което му засвидетелства, предизвикват сериозни конфликти с цялото кралско домакинство, наследника ѝ и дори министър-председателя на Великобритания.
Изграден върху праволинеен сюжет с множество комични ситуации, филмът всъщност представя сблъсъка между западната цивилизация с нейните строги разбирания за „прието” и „недопустимо” и неподправения, леко наивен ентусиазъм на Изтока, способен да размие всяка граница, основана на религиозно или кастово различие.
Филмът усмихва и провокира размисъл. Историята на Великобритания е записала на страниците си имената на безброй велики личности, всяка интересна и будеща любопитството по различен начин. Кралица Виктория спокойно може да бъде наречена една от най-важните фигури в хрониките на съвременната история и съвсем не е странно, че нейният образ е обект на множество анализи и проучвания, свързани както с управлението ѝ, така и с личния ѝ живот.
„Довереникът на кралицата” всъщност е базиран на факти и кореспонденция, описани в книгата „Виктория и Абдул” на индийската журналистка Шрабани Басу. Попаднала съвсем случайно на портрети на Абдул по време на посещение в лятната резиденция на кралица Виктория, Басу започва няколкогодишно разследване, което я отвежда по стъпките на невероятното приятелство. Голяма част от писмата между двамата са намерени благодарение на наследниците на Абдул, тъй като кралското семейство се е погрижило да унищожи всички доказателства за пребиваването на Абдул в кралския двор.
Какво остава между изгубените писма на Виктория и Абдул и следобедите, прекарани в учене на урду, е загадка. Посланието обаче е съвсем ясно – дори кралицата, и то преди повече от 100 години, се е сблъсквала с проблемите на нашето съвремение: тесногръдието спрямо различните религия, цвят на кожата или расова принадлежност. И тя понякога е била затворник в собственото си кралство и, наравно с всеки човек извън кралския двор, е имала нужда от приятел, с когото да се смее и да споделя самотата си.
