Неразгадана вселена. Така нарича творчеството на великия Бергман Елица Матеева - страстен любител на седмото изкуство и създател на събитието „5 и ½ скандинавски визии за култура“, което предстои да се състои отново през месец април във Варна. Тази година то ще уважи 100-годишнината от рождението на Ингмар Бегрман – един от най- талантливите режисьори не само на северното, но и на световното кино. В продължение на своята 60-годишна кариера той снима над повече от 60 кино и телевизионни проекти и режисира повече от 170 театрални постановки, в които тематизира сериозни проблеми като смъртта, лудостта, порива към живот и много други.
С респект към нейно величество публиката артистичният директор на 5 и 1|2 скандинавски визии за култура Елица Матеева оправя покана за докосване със света на сценариста и кинорежисьор:
„Скъпи зрителю,
Щом държиш тази програма в ръцете си - всички сме живи и здрави и оцелели, въпреки трудното ежедневие. Тази година решихме да те изненадаме (не)приятно - няма да показваме нови скандинавски филми, а ще обърнем внимание на една стогодишнина - 100 години от рождението на магьосника на психологическия кино разказ Ингмар Бергман. Но освен него ще си спомним за една талантлива норвежка актриса и режисьорка, муза на Бергман – изключителната Лив Улман. Ето защо повечето от филмите, които избрахме са с нейно участие. Любознателният зрител познава тези филми, гледал ги е с трескавост и ги очаква винаги с интерес. За невръстния прохожденец в света на Ингмар Бергман е достатъчно да отбележа, че киното на Бергман е неразгадана вселена! Филмите на маестрото и днес продължават да задават въпроси, да ни вълнуват и да носят съвременни нагласи за киното като артистичен копнеж и надежда, защото стремежите на режисьора са искрени. За четвърта поредна година организирам събитието без спонсори, но пък с нови приятели. На онези, които ми помагат – благодаря! Благодарност и на тези, които затрудняват битието ми, свикнах с екзистенциалните предизвикателства и продължавам напред с надежда, че зрителите имат нужда от общуване, внимание и грижа, когато се срещат със седмото изкуство.
Нарекох тази среща с киното на Бергман „Ритуали отвъд смъртта“, защото смъртта присъства като персонаж, а любовта е един от възможните ритуали, чрез които прескачаме в статус „отвъд“.“
